Постинг
19.06.2008 20:40 -
Слънце
Здравей слънце.
Отново е ден
и ти пак ме сгряваш с лъчите си.
Отново е ден
и ти пак ме галиш с очите си.
Защо тогава слънце,
не ме топлиш в прегръдката си?
Защо тогава слънце,
не ме даряваш с усмивката си?
Може би защото слънце
аз избягах от храма,
там където слънце
някога бяхме двама.
Там където слънце
някога се врекохме в обич
а аз си тръгнах слънце
оставяйки те в нерадост.
Не те заслужавах слънце,
но се надявах,
надявах се слънце
да има слънце на пътя ни.
Надявах се слънце
да бъде щастлив живота ни.
И сега се надявам слънце
и ти желая
желая ти слънце да намериш слънце.