Знаеш ли, аз мразя този час,
когато става тъмно,
лампите угасват
и аз оставам пак сама,
със мойте мрачни мисли.

Понякога те стържат във главата ми,
като ръждясал стар трион
и яростно звънят, като камбани,
напомняйки за себе си,
че те са там,
че те са още там.

Защо не мога да избягам.
Защо не мога да се скрия.
Да не мисля.
Да заспя.
Но дори тогава, те са там, в съня ми,
напомняйки ми пак за себе си.