Ще дойдеш, ще престъпиш в мрака гъст

ще се усмихнеш, ръка ще ми протегнеш

“Ела”-ще кажеш, вперил поглед в мен,

с надеждата, че пак ще дойда.

Но стига.

Веднъж простих, усмихнах се,

склоних глава и мъката забравих,

но днес ще бъда силна

и пред теб глава не ще склоня.

Ще си остана в мрака,

сама, самичка,

в очаквана на новата любов,

а тя ще бъде светла и желана,

като изгрева на слънце всеки ден,

ще дойде чакана, мечтана,

за да направи живота ми щастлив.

Но съдба -!Ти решавай !
Не се оставяй само на инстинктите , а забележи и какво ти казва разума !
Поздравления за стиха ! Дълбоко емоционален и прозрачен е !Разкрива много твои намерения, рисува и бъдещи мисли !

Понякога си мисля, че дори прекалено много ме води разума. Винаги всичко да обмислиш, да прецениш, дали..., ако...
Може би е време да се оставя и на инстикти си.

обичам те!